Вижте кои са най-прочутите писатели, непоправими алкохолици
Ърнест Хемингуей
Американският писател остава в историята не само като творец, но и като любител на алкохола и жените. Това ражда и пословичната му мисъл „Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.“ За жалост Хемингуей прекалявал със спиртните напитки и това му докарало параноя, в която чувал гласове и си въобразявал, че ФБР го преследва. По-късно го застигнала и депресията, а на 61-годишна възраст сложил край на живота си.
Чарлс Буковски
Чарлс пише „Алкохолът е може би едно от най-великите неща, които са се случвали на този свят… заедно с мен. Да, това са две от най-великите събития, които Земята познава. И затова… ние вървим заедно. Алкохолът е изключително деструктивен за повечето хора. Аз просто съм изключение от това. Всичко, което съм създал в моята работа, съм създал, докато съм бил пиян.“ Провокативният писател така и излекувал алкохолизма си, защото нямал проблеми с това да пие по цял ден.
Франсис Скот Фицджералд
Авторът на „Великият Гетсби“ направил първи стъпки по пътеката на алкохолизма, именно когато знаменитият му роман бил издаден. Продажбите му не вървели достатъчно добре и Фицджералд потърсил утеха в алкохола. Проблемът му се засилил, щом жена му била диагностицирана с психическо заболяване. Ето защо в романа си „Под влияние на алкохола“ той пише „Пиянствах дълги години, после умрях“.
Оскар Уайлд
Уайлд бил почитател на абсента, а чашата с шампанско рядко слизала от ръката му. „Наздраве за алкохола – розовите очила на живота“, пише той. Литературният гений разделя пиенето на етапи: „Първият е като всяко друго пиене, вторият ще покаже най-страшните чудовища и жестокости, през които е минал човек, а в третия етап ще бъдат само нещата, които иска да види пиячът. Този етап показва само любопитни и приятни неща“
Труман Капоти
Близките му разказват, че той пиел двойно мартини преди обяд, за да се събуди, на обяд пиел още едно, за да му е вкусно, а щом започнел да пие следобед, приключвал в малките часове на нощта и било невъзможно да се проследи броят на напитките. След като бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние, Капоти постъпил в клиника за алкохолици, но така и не се излекувал. Спирал пиенето за няколко месеца и винаги започвал отново. След един от пословичните си гуляи той заявил в интервю „Пия, защото само така мога да понасям всичко“.
Едгар Алан По
Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, за които мнозина смятат, че са плод на зависимостта му към алкохола и наркотиците. По -често изпадал в дълбоки и тежки депресии, които се опитвал да удави в пиене, но така само си задълбочавал. И до днес се спори как е починал– дали от препиване, холера, самоубийство, свръхдоза или сифилис. Любопитен факт е, че брат му е починал от алкохолно натравяне, а баща им също бил алкохолик.
Уилям Фокнър
Носителят на нобелова награда не сядал да пише без бутилка уиски за компания. Ето защо за него писането и пиенето вървят винаги ръка за ръка. Фокнър е категоричен „„Да разливаш алкохол е като да гориш книги”. Любопитен факт е, че преди да започне звездната си кариера на романист, той работел за контрабандист на алкохол.
Стивън Кинг
Любимият на поколения фенове на ужаса, изпитал своят собствен ужас, когато загубил бройките на изпитите чаши алкохол и чертите кокаин. Той пише “Томичукалата” изцяло под влиянието на двете вещества. „Куджо“ също е плод на зависимостите му, като писателят признава, че тогава дори не можел да си спомни книгите, които е написал. Злоупотребите започнали след смъртта на майка му и приключили 16 години по-късно с издаването на „Неизживени спомени“ – първата книга, която Кинг пише, докато е чист.
На снимката: Чарлс Буковски
Снимка: HighViewart.com
