Православната църква днес почита Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.
На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Велика събота е свързана и с оплакването на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жените, носещи миро.
Когато Господ Исус Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. На третия ден душата и тялото отново се съединили и тялото възкръснало от мъртвите.
Велика събота е денят, в който, след страданията и мъчителната си смърт Исус бил свален от кръста. Двама от най-верните му последователи – Йосиф Ариматейски и Никодим – достойни мъже с име във влиятелните кръгове на йерусалимското общество, се погрижили за погребението на тялото Христово. За това Йосиф поискал разрешение лично от Пилат и го получил. Според евангелските предания двамата следовници го обвили в плащеница, напоена с благовонни масла и миро и положили в гробницата на Йосиф Ариматейски, която последният бил поръчал да издълбаят в скалите за собственото му погребение.
Според библейската притча, след смъртта на кръста, Духът на Исус отишъл в ада и там разбил оковите, за да открие отново за хората пътя към рая. Този акт символизира милостивото всеопрощение, любовта и човеколюбието на Сина Божий.
Според православната традиция, на този ден се прекланяме пред паметта на починалите. По стар обичай жените преливат вино и вода на гроба и прекадяват с тамян. Подобно на Задушница, се раздава хляб и варено жито, а също и боядисани яйца. Месят се и се пекат козунаците, приготвят се агнешките гозби. А тези, които са пропуснали вапцането на яйцата в четвъртък, ги боядисват в утрото на Великата събота.
Вечерта на Велика събота вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с „Христос Воскресе!“, а отговорът е „Воистина Воскресе!“.
Днес на богослужението в полунощ патриарх Неофит ще излезе от патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, за да възвести Христовото Възкресение с думите „Христос Воскресе“. Негово светейшество ще отправи и пасхално приветствие към православния български народ.
В храма ще бъде донесен и Благодатният огън, който за поредна година ще бъде пренесен от Йерусалим от българска църковно-държавна делегация.
Благодатният огън ще бъде разпространен в храмовете в цялата страна.
На Велика събота над гроба на Исус Христос всяка година от небето се спуска Благодатният огън, наричан още Свещен или Небесен.
На Велика събота вече над 2000 години хиляди вярващи от цял свят пристигат в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото.
Според православното вярване огънят слиза от небето само в навечерието на православния Великден и се смята, че в продължение на няколко минути той е невеществен – не топли и не изгаря.
Слизането на Небесния или Благодатен огън е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно.
Слизането на Небесния огън е смятано за едно от големите чудеса в света. Вярва се, че огънят „идва“ след молитва на Йерусалимския патриарх.
