дом Коментари „И американски заплати да дадем…“

„И американски заплати да дадем…“

760
0
ДЯЛ

Според български работодатели демографската криза е по-голям проблем от бедността

Натискът на работодателските организации в България за облекчаване на вноса на работна ръка в страната се оказа успешен. Правителството вече сключи спогодба за привличане на специалисти от Армения, а до средата на годината се очаква подобни спогодби да бъдат подписани с Украйна и Молдова.
А работа има в България
Шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев смята, че тази тенденция е изцяло положителна:
„Недостигът на човешки ресурси се превръща в основен фактор, възпиращ новите инвестиции в България. Липсата на работна ръка ограничава стопанския растеж и пречи на българската икономика да се възползва от подобряващата се стопанска конюнктура в света“, твърди Велев.
Ръководената от него асоциация е установила дефицит от поне 80 хиляди специалисти в машиностроенето, електротехниката, строителството, здравеопазването, транспорта и логистиката.
„В същото време безработните в страната са около 200 хиляди души, към които трябва да бъдат прибавени и 100 хиляди т.нар. „обезкуражени“ – хора, които всъщност никога не са си търсили работа. Половината от безработните обаче са без образование и без каквато и да е професионална квалификация. Сред тях има и хора, които просто не желаят да работят. За българите като че ли е по-лесно да напуснат страната в търсене на работа, вместо да се преместят в друг град, където работа има“, изтъква Велев.
Директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков е на друго мнение.
„В дискусията, която предхождаше облекченото издаване на трудови визи, не се появиха каквито и да било разчети и анализи за ситуацията на пазара на труда. През последните години в страната са били приемани по 3-4 хиляди души от страни извън Евросъюза и в огромната си част те са били сезонни работници. Това показва, че няма проблем в тази насока“, контрира Нейков.
Не бедността, а демографският срив
Големите играчи в българския бизнес са съгласни, че ниските заплати в България са сериозна причина за трудовата емиграция, смята Велев. Но според работодателите ключовият фактор за нарастващия дефицит на работна ръка е не бедността, а тежката демографска ситуация в страната. Понастоящем за местата на всеки 100 работници и специалисти, напускащи пазара на труда поради пенсиониране, на разположение са едва 63 навлизащи в трудоспособна възраст младежи. В същото време броят на икономическите емигранти през последните години надвишава броя на завърналите се в страната средно с 4 хиляди души.
„И американски заплати да дадем, пак няма как да компенсираме тези тежки демографски и кадрови дисбаланси“, твърди Васил Велев.
И допълва, че през следващите десет години се очаква дефицитът да достигне крайно болезнения за България брой от половин милион души.
„За сравнение, дефицитът от кадри в несравнимо по-голямата германска икономика е 1,5 млн. души. А известно е, че колкото повече хора дойдат да работят в страната, толкова повече ще нараства икономиката, събраните данъци и осигурителни вноски“, убеден е индустриалецът.
Васил Велев разчита, че православието и по-топлият климат ще привлекат десетки хиляди работници и специалисти от Украйна и Молдова, където живеят и български малцинства. Като пример той посочва резултатите от неотдавнашен конкурс за инженери в бургаския машиностроителен завод „Спартак“. За едно работно място там са кандидатствали 40 украински специалисти. Спечелилите конкурса ще получават 1,5 пъти по-голяма заплата от българските си колеги и ще ползват жилищни и транспортни облекчения.
В отговор Иван Нейков цитира скорошно изявление на министъра на труда и социалната политики, че Украйна и Молдова не проявявали интерес към сътрудничество в износа на работна ръка за България. Експертите на Балканския институт по труда и социалната политика са на мнение, че този износ няма да реши проблемите на българските работодатели.
„Според нас, икономически по-изгодно и социално по-целесъобразно е усилията да се съсредоточат към повишаване на икономическата активност и качествата на наличните трудови ресурси. Става въпрос за няколкостотин хиляди работоспособни кадри, част от които са и висококвалифицирани“, казва Нейков.
Сред тях са между 150 и 200 хиляди хора с увреждания, които не са особено желани от работодателите.
Заети в сивия сектор
Поне 100 хиляди от току-що пенсиониралите се имат запазен трудов потенциал да продължат да заемат досегашните си работни места и да обучават младите. Най-голяма е групата на т.нар. „нищонеправещи“ млади хора. Според различни източници броят им варира от 100 до 300 хиляди души.
„Анализите ни сочат, че значителна част от тези хора всъщност здраво работят в сивия сектор. Европейският съюз настоява „нищонеправещите“ да бъдат приобщени към светлата част на икономиката, като чрез изпити им бъдат признати придобитите в практиката умения“, обяснява Нейков.
Голямата надежда на българските работодатели за запълване на дефицита от работна ръка е Виетнам.
„Виетнамците са добри работници, а страната им се е специализирала в износа на човешки ресурси. В Румъния и Чехия вече има цели автомобилостроителни заводи, в които работят само виетнамски работници. А ние сме ограничени с таван от 20% при наемането на чужденци извън Евросъюза в големите български предприятия и до 35 % в малките и средните фирми“, не крие недоволството си Васил Велев.
Предприемачът е убеден, че гласуваните от Парламента облекчения при издаването на сини карти няма да доведат до превръщането на България в транзитен пункт на нелегална трудова миграция към Западна Европа.
„Издаването на комплексно разрешително за работа важи за 1 година и е свързано с точно определено работно място в страната. То не дава никакви права и възможности доведените отвън специалисти да бъдат приемани на работа в друга страна-членка на Евросъюза“, посочва Васил Велев.
Той обаче признава, че българските работодатели нямат никакъв опит в подбора на кадри зад граница.
Дойче веле