дом Life style „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ е един огромен провал

„Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ е един огромен провал

129
0
ДЯЛ
Каквито и очаквания да сте имали, те ще са прекалено високи

Понякога имам чувството, че Холивуд до такава стене се е изчерпал откъм идеи, че на практика всеки един добър филм или сериал от миналото е издаван и преиздаван по 2-3 пъти, докато накрая от джибрите не са останали само семки, вода и няколко килограма захар.

Днес едва ли има пораснало дете, което да не е чувало за Мечо Пух и Кристофър Робин, а и няма как да е иначе, когато анимационното филмче от 1926 година е просъществувало вече близо век. Но вместо традицията да бъде спазена, някой някъде е решил, че ще е добра идея да изкара пухкавото жълто мече от рисунката с молив и да го превърне в реален герой в стил „Приятелю, Тед„. Да, може и да ви звучи интересно, но на практика се е превърнало в един безкрайно неуспешен експеримент.

Малчуганите, които едва сега ще имат възможност за пръв път да зърнат персонажите, има огромен риск да повдигнат вежди в недоумение и да се запитат, дали „старите“ им родители не са живели през каменната ера, щом са били принуждавани да израснат в свят, в който подобна плюшена играчка е успявала да прикове вниманието им за повече от 5 минути.

Резултатът от анимирането на Прасчо, Тигър, Кенга, Ру и Йори наподобява повече на овехтели кукли, изхвърлени от гаража на дядо ви, прекарали няколко месеца в контейнер за отпадъци и изпрани с евтин прах за пране в леген със студена вода.

Но дори неуспешният опит за адаптация на анимираните герои в реалния свят бледнее пред вялата история на сценаристите. Онзи приключенски дух, с които винаги се е славело детското сериалче, изглежда безвъзвратно изгубен, заради половинчатия опит да видим един пораснал Кристофър Робин, пък било и изигран от Юън МакГрегър. Колкото и да не ни допада, като актьор, той все пак има зад гърба си шедьоври от ранга на „Мулен Руж“, „Трейнспотинг“ и „Голяма риба„. Но несъмнено „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ ще влезе в списъка му с разочарования, като „Джак Убиеца на великани“ и „Мъжете, които се взираха в кози“.

Единствената причина, поради която човек може да си купи билет за този филм, се крие далеч-далеч в миналото. Носталгията към загубеното детство може и да изкриви представата ви, за да намерите поне нещичко в тази екранизация. Аз за съжаление не успях и сега определено тъгувам по пропилените два часа в кино-салона. Доста по-добре бих си прекарал, ако хвана метрото от Обеля до Младост с вестник на Кауфланд в ръка, отколкото да се подложа отново доброволно на това, на което бях принуден да присъствам днес.