дом Общество Защо тъгува „дребният“ търговец на горива?

Защо тъгува „дребният“ търговец на горива?

78
0
ДЯЛ

Вече месеци наред Законопроектът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, по-известен като Закона за горивата, предизвиква бурни реакции. Стигна се до протести и вадене на улицата на камиони и цистерни-факт, сам по себе си показателен, че браншовият проектозакон наистина „бърка в раната” и осветява основни проблеми в бранша.

Като основни организатори на съпротивата срещу бъдещия закон се откроиха Георги Паничарски, Иван Кашилски и Апостол Апостолов от Пловдив, плюс Росинка Бъчварова от Бургас, наричащи себе си дребни собственици, както и председателят на прясно регистрираното сдружение на малките търговци Николай Николов. Всички те шумно оповестиха пред медиите, че ако се регистрират по новия закон, ще фалират, инаправо призоваха той да не важи за тях.
Кои са всъщност заплашените от фалит протестиращи „дребни собственици”?

Георги Паничарски е собственик и управител на фирма „Елго”, занимаваща се с дистрибуция на горива. Справка в интернет показва, че дружеството има приходи за над 1,3 милиона лева, а през годините е успяло да спечели и обществени поръчки за почти 2,5 милиона лева с общините Перущица, Брезово, Съединение и пловдивската „Чистота” – всичките за доставка на горива.
Паничарски поддържа тесни бизнес-контакти с небезизвестните Лиляна и Пламен Моравенови, които преди време лъснаха в списъка с крупните вложители във фалиралата банка КТБ със сумата от 9 126 016 лв. Вдовицата и сина на свързвания с Мултигруп съсобственик и бивш директор на пловдивската захарна фабрика Петко Моравенов си партнират с Паничарски във фирмата „МКП Пропърти”, чийто основен капитал е имот на стойност почти 400 хиляди лева на бизнесмена Стоян Аргилашки.

Аргилашки пък се прочу в близкото минало около скандала с доставени от него на Община Пловдив некачествени горива, които повредиха общинските автомобили „Рено”. Тогава от официалния дилър на „Рено” изтече информация, че са дали за анализ гориво от резервоара в оторизирана лаборатория и заключението било, че то изобщо не е гориво за автомобили, а смес от газьол и мазут.
След скандала Община Пловдив бързо смени доставчика си с никому неизвестната дотогава фирма „Петро Ойл Груп”, която спечели поръчка за близо 15 милиона лева. Нейният управител Мендо Раданов съвсем случайно се оказа бивш служител на Аргилашки, а адвокатът му Георги Колев – хем общински съветник, хем приятел с Пламен Моравенов.

Иван Кашилски пък е собственик и управител на фирма „Транс Ойл”, чийто собствен капитал според документите в Търговския регистър е 503 хиляди лева, а приходите му за финансовата 2015 г. са близо 2 милиона лева. Притесненията му, че изискванията за регистрация по закона ще го доведат до фалит, не са му попречили през годините да остави следа в интернет като наемател на 28 декара водоем в с. Голям Чардак за лично ползване.
Той е направо бедняк обаче пред „дребния” търговец Апостол Апостолов от фирма „Апид 2000”, със собствен капитал от 603 хиляди лева и приходи от продажби за над 5,6 млн. лв. годишно. Колкото до Николай Николов, неговата фирма „Евроинвест” се справя криво-ляво с живота, осъществявайки годишни приходи от продажби за 4,9 милиона лева.

Бургазлийката Росинка Бъчварова пък е „новата звезда” на протестите срещу закона. Тя е свързана с две фирми, „Росойл Плам” и „Росбул Транс”, и според мълвата, голяма част от излезлите на шествие камиони в Бургас били нейни. Кратка справка в интернет показва, че Бъчварова по принцип мрази да плаща – споменатите фирми изплуват в съдебни дела с Пристанище Бургас за неплатени над 22 хиляди лева за пристанищни услуги, както и с една банка за източени и невърнати над 16 000 лв. през фирмена кредитна карта.

Впрочем, от нейния бизнес живо са се интересували и бургаските данъчни. Казусът с тях е изключително показателен: през август 2016 г. едната фирма доставила на едро гориво за над 70 000 лв., но „забравила” както да внесе ДДС-обезпечение за тях, така и да подаде заявление за регистрация на мястото, от което ще се продават, за което била санкционирана от ТД на НАП – Бургас с 50 000 лв.
Впоследствие обаче актът паднал в съда. В съдебното решение четем, че „описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства”, обаче в ревизионния акт и наказателното постановление „не са посочени дата на извършване на нарушението и мястото му на извършване”, което дава повод на съда да отмени санкцията.
Съдбата на това наглед дребно нарушение е безспорен пример за способностите на приходните агенции да си събират, или по-скоро да не си събират дължимите данъци. Колкото и обезпечения да ти поискат НАП и Митниците, спокойно можеш да си доставяш горива както и където пожелаеш, без да внасяш нито тях, нито самите данъци, така и такаще те хванат само в случай на ревизия.
При всички случаи, ако санкцията е много голяма, винаги ще се намери я пробив в БАЦИС, я процедурен пропуск, пък и актовете обикновено ще бъдат така написани, че после лесно ще паднат в съда.

През 2011 г. „Инса Ойл“ бе начетен от митниците пъврвоначално с близо 12 млн. лв. за невнесен акциз, които после без каквито и да е обосновки и мотиви се превърнаха в малко над 700 хилд. лв., а пък те самите накрая паднаха в съда заради нескопосано написани актове.

Източник: „Труд“