дом Коментари В България се управлява така: бонус за властта, малус за гражданите!

В България се управлява така: бонус за властта, малус за гражданите!

86
0
ДЯЛ

Общественият дебат отново кипна – този път по повод предложената от Комисията за финансов надзор система „бонус-малус“, върху която да се базира цената на задължителната „Гражданска отговорност“ от следващата година.

Най-общо казано, тя е въведена в редица държави (във Великобритания преди повече от сто години), за да намира баланс между цената на полицата и риска – принцип, който представлява същността на застрахователното дело. Ако страдате, например, от тежка болест, няма застраховател, който да не вдигне премията ви, в случай че ви се прииска да сключите застраховка „живот“.

По различни формули в различните държави се изчислява и колко трябва да плащат на година шофьорите за „Гражданска отговорност“. Някъде във формулата са включени километрите, които автомобилът минава на година. Така или иначе, всичко се свежда до намиране на правилното съотношение „при по-голям риск – по-висока сума, при по-малък – по-ниска.“ Безспорно, това е не само справедлива, но и дисциплинираща мярка. Съвестните шофьори в България отдавна настояват за нея и биха я подкрепили безрезервно, ако КФН, очевидно под влияние на застрахователните лобита, не бе скрила дявола в детайлите.

Даже не в детайлите, във философията на дълго (цели 10 години) мъдрения BG-вариант!

Медиите тези дни са залети с информация и коментари, но ако случайно сте пропуснали да се запознаете с него, ето го накратко: като начало всички ще плащаме една и съща базова цена на застраховката. Ако системата се въведе от 2019-а, то през 2020-а шофьорите без нарушения ще получат отстъпка. После – пак и така максимум 25%. При рисковите водачи е обратното, като след надхвърлянето на осем наказателни точки цената започва да скача и в зависимост от точките оскъпяването може да стигне цели 400%. Тъй де, да плащат джигитите, които ни тормозят, стресират, нараняват, убиват!

Комисията за финансов надзор, която „проспа“ фалита на „Олимпик“ и от десет години само обещаваше въвеждането на „бонус-малус“, можеше да си запише най-после една положителна точка към спорния си напоследък имидж.

Оказва се обаче следното: ако сте примерен 30-годишен шофьор и си купите автомобил с „малус“ от 400%, като навършите 50 години, може и да плащате най-сетне базовата цена на застраховката, ако нямате наказания и само вие шофирате тази кола! Примерът е драстичен, но ясно показва дефекта на заложената промяна. Защо при нов собственик колата трябва да е „наказана“, изобщо не е ясно.

В български условия системата има още куп уязвими места, които рано или късно ще се прояват с пълна сила, въпреки че засега за тях не се говори много-много.

Една от слабостите е контролът и санкционирането на нарушителите. Нали и сега КАТ ги дебне, но да сте забелязали ред по пътищата? Въпросът е реторичен. Движението по българските пътища и поведението на шофьорите отблъсква всеки европеец, дошъл тук да попълни статистиката на Ангелкова.

Да шофираш в България е мъчение с висока степен на риск. Тарикати, връзкари, новобогаташ(к)и, нерваци, любители на високите скорости и на чашката, купени книжки – всички препускат с убеждението, че предимството е тяхно. Острани човек има усещането, че те сякаш имат нотариален акт за пътищата на България!

И корупцията е само усещане, ако слушаме пропагандаторите за стабилността в страната.

Ако „бонус-малус“ се въведе в този си вид и без радикални мерки за ред в движението, дали усещането ще намалее или ще се увеличи? И този въпрос е реторичен. Колкото повече имаш какво да губиш, толкова по-висок става рушветът, който си готов да предложиш/вземеш.
Също така, защо, извинете, държавните и общинските автомобили ще имат привилегията да са изключени от бъдещата система?!

В обобщение на този кузас: очертава се колосална несправедливост вследствие на побългаряването на една по принцип справедлива формула.

Следвайки вече познатата драматургия, оттук нататък могат да се прогнозират няколко варианта за развитието му:

– Премиерът нарежда системата да се корегира незабавно и тази негова заповед става достояние на останалите в страната българи чрез широко отразяване в средствата за масова информация

– Омбудсманът Мая Манолова слиза от влака на гарата в Каспичан и обявява, че ще се бори срещу „малусите“, с което печели бонус за бъдещата си кариера и букет цветя от развълнуван почитател

– Системата „бонус-малус“ се поставя на трупчета за по-добри времена и от време на време призракът й се мярка като тези на ЧЕЗ, Гинка, Истанбулската конвенция, Търговския регистър и така нататък

През това време България продължава да се управлява така, че бонусите са за овластените, а малусите за гражданите, които плащат винетки, данъци, акцизи, топлоенергия, синя и зелена зона, еднопосочни самолетни билети или заплати на народните си избраници, които пък избират членовете на независимите органи, какъвто е по дефиниция КФН.

Между другото, заплатите на надзорниците са над 20 пъти по-високи от минималната работна заплата с увеличението (!), за което толкова яростно протестират работодателските организации.

За да не стане объркване, уточнявам: протестират не срещу високите заплати в КФН, а срещу минималния осигурителен праг от 560 лева, който на работодателите им се вижда висок, все едно е летвата пред Стефка Костадинова.

В Агенцията по вписванията, която отговаря за Търговския регистър, не зная колко взимат месечно, но тези дни си били раздали бонуси за 700 000 лева.

Вероятно има и четвърти вариант за изход от ситуацията, при който цялата система на управление и институционални връзки се поправя, но като гледам рехавите протести на майките на деца с увреждания и слушам колко стабилна е страната, не ми се вярва. Не, не ми се вярва…

Автор: Таня Джоева, Епицентър